Глезенно-ходилен комплекс – анатомо-физиологични особености
В течение на един средно продължителен човешки живот всеки крак влиза в контакт със земята повече от 10 милиона пъти. А от общо 206 кости, изграждащи човешкия скелет, 52 са разположени само в ходилата. И въпреки тяхната изключително важна роля, приблизително 20% от населението на земята страда от плоскостъпие /pes planus/ - деформация, която засяга и деца, и възрастни, и в известна степен затруднява движението. В дългите и прави крака на човека, допринасящи за почти половината от общата височина на тялото, се намират най-големите кости и най-силните мускули.
От анатомична гледна точка конструкцията на долните крайници значително се различава от тази на горните, защото те са тези, които трябва да поемат цялата тежест на тялото. За разлика от дланта, ходилото в най-голяма степен носи тежестта на тялото и структурата му отговаря напълно на тази роля. За да бъде равномерно разпределена тази тежест, костите на ходилото оформят свод, поддържащ се както от формата на костите, осигуряваща плътен контакт между тях, така и от мускулите и връзките на ходилото. Конструкция, осигуряваща еластичност и поемаща сътресението при резки промени в натоварването, например при елементарни движения, каквито са ходенето, тичането и скачането.
Познаването на анатомията и кинетиката на глезенно-ходилния комплекс е изключително важна за точната диагностика и диференциална диагноза на патокинетичните и болестни промени на краката.
Анатомо-кинезиологичната структура на ходилото и глезена е комплексна. Знанията за строежа и функцията на отделните сегменти са много важни, за да може успешно да бъдат диагностицирани и преодолявани настъпващите патокинетични промени [1, 2, 3].
Глезенно-ходилният комплекс е анатомична структура, присъща на много гръбначни животни. Това е терминална част на долният крайник, която поема тежестта на тялото и осигурява придвижване на тялото в пространството [1, 2, 3].
Глезенно-ходилният комплекс при човека е сложна механична структура, съдържаща 28 кости, 33 ставите (20 от които активно са съчленени) и повече от сто мускули, сухожилиятаи сухожилията. [1, 2, 3]
Кости на глезенно-ходилният комплекс:
Кости на глезенна става
Долните краища на две дълги кости на подбедрицата (голям пищял – tibia и малък пищял – fibula) и скочната кост (talus) [1, 2, 3].
Кости на ходилото
Ходилото е платформата, която понася тежестта на тялото по време на стоеж и го придвижва по време на ходене, тичане и скачане. Стъпалата са много особена част на тялото. Те ни придават стабилност, правят възможно ходенето и винаги са в контакт с мястото, на което се намираме, независимо от това в какво положение сме.
Ходилото е съставено от 26 свързани помежду си в сложен комплекс кости. Поради значително по-голямата функционална натовареност, костите на ходилото са сравнително по-масивни от тези на ръката. Тези кости топографски са обособени
• три основни групи: задна част на стъпалото (hindfoot), средна част на стъпалото (midfoot) и предна част на стъпалото (forefoot) (Таблица 1 и Фигура 1) [1, 2, 3].
• Задна част на ходилото - задноходилни кости (тарзус): 7 на брой — скочна (талус), петна (калканеус), ладиевидна (навикуларе), три клиновидни (клиновидни) кости и кубовидна кост.
• Средна част на ходилото - предноходилни кости (метатарзус): 5 на брой — първа, втора, трета, четвърта и пета предноходилна кост. Средната част на ходилото се свързва със задната и с предната част чрез мускули и плантарната фасция.
• Предна част на ходилото - фаланги на пръстите: 14 на брой — пет проксимални, четири средни и пет дистални фаланги [1, 2, 3].
Ходилото като цяло
Ходилото в най-голяма степен носи тежестта на тялото, осигурява еластичност и поема сътресения при различните дейности от ежедневието и структурата му отговаря напълно на тези роли. За да бъде равномерно разпределена тежестта, костите на ходилото оформят два основни свода (дъги, отворени надолу – Фигура 2) – напречен и надлъжен, поддържащи се както от формата на костите, осигуряваща плътен контакт между тях, така и от мускулите и връзките на ходилото. Те играят ролята на скрепящ апарат, а връзките не позволяват разтягане. Тези сводове са от фундаментално значение и обуславят функциите, които стъпалото има, играейки ролята на буфер, пружина, разпределител на тегло и защитна част [1, 2, 3].
Напречният свод е най-слабо изразен и най-високата му точка се намира при втората предно-ходилна и клиновидна кост.
Надлъжният свод има два компонента – медиален и латерален надлъжен свод. Медиалният надлъжен свод се намира по протежение на вътрешния ръб на ходилото и е с най-голяма извивка по средата. Латералният надлъжен свод е по-стабилен и по-слабо изразен и се намира от външната страна на ходилото. Медиалният свод, описан отзад напред се състои от calcaneous, talus, navicular, трите кости cuneiformis и първите три метатарзални кости, начело с talus , действащ като триъгълен камък, т.к. поема прякото натоварване от тежестта на тялото при затворена кинематична верига [1].
Ходилото в най-голяма степен носи тежестта на тялото, осигурява еластичност и поема сътресения при различните дейности от ежедневието и структурата му отговаря напълно на тези роли. За да бъде равномерно разпределена тежестта, костите на ходилото оформят два основни свода (дъги, отворени надолу – Фигура 2) – напречен и надлъжен, поддържащи се както от формата на костите, осигуряваща плътен контакт между тях, така и от мускулите и връзките на ходилото. Те играят ролята на скрепящ апарат, а връзките не позволяват разтягане. Тези сводове са от фундаментално значение и обуславят функциите, които стъпалото има, играейки ролята на буфер, пружина, разпределител на тегло и защитна част [1, 2, 3].
Напречният свод е най-слабо изразен и най-високата му точка се намира при втората предно-ходилна и клиновидна кост.
Надлъжният свод има два компонента – медиален и латерален надлъжен свод. Медиалният надлъжен свод се намира по протежение на вътрешния ръб на ходилото и е с най-голяма извивка по средата. Латералният надлъжен свод е по-стабилен и по-слабо изразен и се намира от външната страна на ходилото. Медиалният свод, описан отзад напред се състои от calcaneous, talus, navicular, трите кости cuneiformis и първите три метатарзални кости, начело с talus , действащ като триъгълен камък, т.к. поема прякото натоварване от тежестта на тялото при затворена кинематична верига [1].
Медиалния надлъжен свод има по-важна функция, защото допринася за позиционната механиката на средната и предната част на стъпалото и помага да се определи силовото прехвърляне между частите на ходилото. Този свод осигурява "пружиниране" на крака [1].
Пеленачето няма надлъжен свод, а стъпалото е обърнато леко навътре. Това е напълно физиологично. Сводестият характер на ходилото се оформя след раждането. Едва с прохождането мускулите, поддържащи свода, се засилват толкова, че той започва да се вижда. Отношение към формирането на сводестият характер има и наклоняването и завъртането на подбедрицата в процеса на растежа, при което се получава спираловидно завъртане на ходилото с появата на неговите сводове [1, 2, 3].
Съединения между костите на глезенно-ходилният комплекс (Таблица 1)
• Глезенната става (горната скочна става) или истинската глезенната става (art. talocruralis) се състои от свързване на три кости: долните краища на двете дълги кости на подбедрицата (голям пищял - tibia, която образува вътрешната или медиалната част на глезена; малък пищял - fibula който образува страничните или латералната част на глезена), които са свързани с една от костите на стъпалото наричана talus (скочна) [1, 2, 3].
• Долна скочна става (art. Talocalcaneonavicularis)
• art. Subtalaris - Под истинската глезенната става е втората част на глезена art. subtalaris, която се състои от талуса отгоре и калценеуса отдолу.
• art. Тalonavicularis
• Шопартова става - Ставните свързвания между петната и кубовидната кост, а също и между главата на скочната и ладиевидната кост се разглеждат и описват като една обща става, наречена напречно-ходилно съчленение.
• Други стави [1, 2, 3].
Мускули в глезенно-ходилният комплекс
Ходилата и пръстите на краката се движат от мускули, разположени в подбедриците, залавящи се за тях с помощта на сухожилия, както и от по-малки мускули, разположени в самите ходила. Дългите мускули, които обслужват ставите на ходилото и пръстите, обграждат като издължен конус големия и малкия пищял. Късите мускули тръгват от самото ходило [1, 2, 3].
Мускулите на подбедрицата са предни, задни и странични. Предната група мускули са: m.tibialis anterior, m.extensor digitorum longus. Te сгъват и разгъват ходилото и пръстите. Задната група, наречени мускул на прасеца се разполагат в повърхностен и дълбок слой. Най-важен е триглавия мускул на прасеца (m. triceps surae), който завършва с Ахилесовото сухожилие върху петната кост. Латералната група са два малкопищялни мускули [3].
На ходилото се разполагат къси мускули. На гърба на ходилото са късите разгъвачи на палеца и пръстите, а на стъпалната повърхност са три групи мускули сгъвачи – от страна на палеца, от страна на малкия пръст и средни мускули. Мускулите на ходилото имат голямо значение за поддържане на ходилните сводове и участват в сгъването и разгъването на пръстите [3].
Движения в глезенно-ходилният комплекс (Таблица 2, 3)
1) По своята структура горната скочна става представлява скрипецовидно съчленение. В нея е възможно само един вид движение в две посоки:
• сгъване (флексия);
• разгъване (екстензия).
2) Аrt. subtalaris - ставата позволява движения на стъпалото в страни: - инверзия; - еверзия.
3) Напречно-ходилно съчленение или става на Шопар:
• аддукция;
• абдукция.
Супинация и пронация - супинацията и пронация са комбинация от горните движения. Често супинацията и инверзията и пронацията и еверзията се използват, като взаимнозаменяеми.
• супинацията всъщност е комбинация от инверсия, плантарна флексия и аддукция;
• пронацията е комбинация от еверзия, дорзифлексия и абдукция [1, 2, 3].
Пеленачето няма надлъжен свод, а стъпалото е обърнато леко навътре. Това е напълно физиологично. Сводестият характер на ходилото се оформя след раждането. Едва с прохождането мускулите, поддържащи свода, се засилват толкова, че той започва да се вижда. Отношение към формирането на сводестият характер има и наклоняването и завъртането на подбедрицата в процеса на растежа, при което се получава спираловидно завъртане на ходилото с появата на неговите сводове [1, 2, 3].
Съединения между костите на глезенно-ходилният комплекс (Таблица 1)
• Глезенната става (горната скочна става) или истинската глезенната става (art. talocruralis) се състои от свързване на три кости: долните краища на двете дълги кости на подбедрицата (голям пищял - tibia, която образува вътрешната или медиалната част на глезена; малък пищял - fibula който образува страничните или латералната част на глезена), които са свързани с една от костите на стъпалото наричана talus (скочна) [1, 2, 3].
• Долна скочна става (art. Talocalcaneonavicularis)
• art. Subtalaris - Под истинската глезенната става е втората част на глезена art. subtalaris, която се състои от талуса отгоре и калценеуса отдолу.
• art. Тalonavicularis
• Шопартова става - Ставните свързвания между петната и кубовидната кост, а също и между главата на скочната и ладиевидната кост се разглеждат и описват като една обща става, наречена напречно-ходилно съчленение.
• Други стави [1, 2, 3].
Мускули в глезенно-ходилният комплекс
Ходилата и пръстите на краката се движат от мускули, разположени в подбедриците, залавящи се за тях с помощта на сухожилия, както и от по-малки мускули, разположени в самите ходила. Дългите мускули, които обслужват ставите на ходилото и пръстите, обграждат като издължен конус големия и малкия пищял. Късите мускули тръгват от самото ходило [1, 2, 3].
Мускулите на подбедрицата са предни, задни и странични. Предната група мускули са: m.tibialis anterior, m.extensor digitorum longus. Te сгъват и разгъват ходилото и пръстите. Задната група, наречени мускул на прасеца се разполагат в повърхностен и дълбок слой. Най-важен е триглавия мускул на прасеца (m. triceps surae), който завършва с Ахилесовото сухожилие върху петната кост. Латералната група са два малкопищялни мускули [3].
На ходилото се разполагат къси мускули. На гърба на ходилото са късите разгъвачи на палеца и пръстите, а на стъпалната повърхност са три групи мускули сгъвачи – от страна на палеца, от страна на малкия пръст и средни мускули. Мускулите на ходилото имат голямо значение за поддържане на ходилните сводове и участват в сгъването и разгъването на пръстите [3].
Движения в глезенно-ходилният комплекс (Таблица 2, 3)
1) По своята структура горната скочна става представлява скрипецовидно съчленение. В нея е възможно само един вид движение в две посоки:
• сгъване (флексия);
• разгъване (екстензия).
2) Аrt. subtalaris - ставата позволява движения на стъпалото в страни: - инверзия; - еверзия.
3) Напречно-ходилно съчленение или става на Шопар:
• аддукция;
• абдукция.
Супинация и пронация - супинацията и пронация са комбинация от горните движения. Често супинацията и инверзията и пронацията и еверзията се използват, като взаимнозаменяеми.
• супинацията всъщност е комбинация от инверсия, плантарна флексия и аддукция;
• пронацията е комбинация от еверзия, дорзифлексия и абдукция [1, 2, 3].
Знанията за строежа и функцията на отделните сегменти на глезенно-ходилният комплекс са много важни, за да може успешно да бъдат диагностицирани и преодолявани настъпващите патокинетични и болестни промени.
Глезенната става и ходилото трябва да се разглеждат, като едно цяло, а не като отделни анатомични структури.
Ортопедичните обувки Dr.Orthopedic са изцяло съобразени и изработени съгласно анатомичните норми за правилна кинетика на глезенно-ходилния комплекс.
Глезенната става и ходилото трябва да се разглеждат, като едно цяло, а не като отделни анатомични структури.
Ортопедичните обувки Dr.Orthopedic са изцяло съобразени и изработени съгласно анатомичните норми за правилна кинетика на глезенно-ходилния комплекс.