Деформацията, при която е налице медиално (в посока навътре) отклонение (девиация) на първата метатарзална (предноходилна) кост и латерална (в посока навън) девиация на палеца (големият пръст) на крака, се нарича hallux valgus, известна още и като бунион.

Палецът започва да сочи навън /десният надясно — левият наляво/, а костта зад палеца, (първа метатарзална кост), се насочва навътре и между нея и палеца се образува ъгъл, отворен навън.

Състоянието най-често се представя с издатина по вътрешната страна на големия пръст, но често тази деформация погрешно бива означавана, като нарастване на кост или тъкан около ставата, намираща се в основата на палеца („кокалче на палеца на крака“).

Терминът „hallux valgus“ идва от латински език, като „hallux“ означава „палец на крака“, докато с „valgus“ се означава деформация, при която е налице изкривяване на кост или става в латерална посока, т.е. в посока навън от срединната линия на тялото.

Въпреки че халукс валгус е често срещано състояние, честотата на това заболяване не е документирана точно. На разположение са сравнително малко проучвания, като голяма част от информацията включва емпирични данни, които са базирани на наблюдения върху пациенти с този проблем.

Проучвания са установили, че честотата се увеличава с възрастта, като hallux valgus (придобит) се наблюдава при 3% от лицата на възраст 15-30 години, в 9% от хората между 31 и 60-годишна възраст и при 16% от тези, които са над 60 години.

Заболяването се наблюдава по-често при жени, отколкото при мъже, като съотношението варира от 2:1 до 4:1.

Съществуват разногласия между медицинските специалисти във връзка с причините за възникване на бунионите — според някои автори hallux valgus възниква главно в резултат на продължителното носене на обувки, особено плътно прилепнали обувки със заострен връх.

Други специалисти обаче, противно на общоприетото мнение, смятат, че тази деформация е резултат от генетични фактори, като тесните отпред обувки на висок ток или плътно прилепналите обувки не водят до халукс валгус, а само усложняват вече възникнала деформация, тоест, ако е налице hallux valgus, такива обувки поддържат палеца на крака в абдукция (отведен навън от срединната равнина на тялото), като по този начин причиняват механично разтягане и изместване на медиално разположените меки тъкани.

Освен това тесните обувки могат да причинят болка в подутината, наблюдаваща се в основата на големия пръст, и прищипване на нерв.

Бунионите възникват, когато се окаже натиск върху медиалната (вътрешната) страна на палеца, който го изкривява в посока навън към, а понякога под или над другите пръсти (ангулация).

При този натиск тъканите около ставата се подуват и стават чувствителни, като това състояние може да доведе до болезнено движение в ставата или проблеми при носене на обувки.

Самата издатина отчасти е резултат от подуването на бурсата (малка торбичка, изпълнена със ставна (синовиална) течност, която омекотява движенията между костите, сухожилията и другите тъкани) или осификация (вкостяване) на метатарзофалангеалната става (ставата между костите на пръстите (фаланги) и предноходилните кости).

Развитието на халукс валгус е свързано с разнообразни етиологични фактори, включително биомеханични, травматични и метаболитни.

Най-често срещаната етиологична причина е биомеханичната нестабилност, дължаща се на различни анатомични отклонения.

Артритните/метаболитни състояния, които могат да доведат до hallux valgus (придобит), включват:

• подагрозен артрит;
• ревматоиден артрит;
• псориатичен артрит;
• заболявания на съединителната тъкан, като например синдром на Елерс-Данлос (Ehlers-Danlos), синдром на Марфан (Marfan), хлабави и податливи на разтягане лигаменти (връзки).

 

Невромускулните заболявания, които могат да доведат до hallux valgus, са:

• множествена склероза;
• болест на Шарко-Мари-Тут (Charcot-Marie-Tooth);
• церебрална парализа.

Травматичните състояния, които могат да доведат до Hallux valgus (придобит), включват:

• неправилно зарастване на счупена кост;
• вътреставни увреждания;
• мекотъканни травми; изкълчвания.

Структурните деформации, водещи до hallux valgus, биват:

• наличие на неравна повърхност на става или метатарзална кост;
• повдигане нагоре (дорзифлексия) на първа метатарзална кост — metatarsus primus elevatus;
• външна торзия (усукване) на тибията (голям пищял); genu varum или valgum;
• феморална ретроторзия (деформация на горната част на фемура (бедрената кост), дължаща се на контрактура на група мускули на бедрото).

По време на ходене палецът на крака, както и останалите пръсти, като цяло остават успоредно разположени на надлъжната ос на стъпалото, независимо от степента на абдукция (отвеждане) или пронация (завъртане навътре) на предната част на стъпалото. Причината за това е едновременното придърпване на адукторни, екстензорни (разгъващи) и флексорни (сгъващи) сухожилия.

Диагнозата при hallux valgus се поставя от лекуващия ортопед с внимателно разпитване и преглед.

При пациентите могат да са налице различни начални клинични прояви на заболяването, поради което правилно снетата анамнеза има много голямо значение.

Даден пациент може се представи с неакутна (неостра, невнезапна) начална поява на дълбока или силна болка в първата метатарзофалангеална става по време на ходене, като състоянието се влошава при извършването на определени дейности.

Тази проява насочва към дегенерация на интраставния (вътреставния) хрущял.

Пациентът може също да се оплаче и от болка в главата на метатарзалната кост, което е резултат от дразнене от обувката, като болезненото чувство намалява, когато обувките се събуят. Тази проява е индикация за повърхностна болка в областта на издатината.

Често, и двете болкови форми прогресират и се задържат в продължение на много години.

Възможно е увеличаване на честотата и продължителността на болката, като активните движения могат да я влошат, а освен това е възможно пациентите да се оплачат от скорошно значително увеличение на размера на деформацията.

В някои случаи е възможно оплакванията да се дължат на травма или възпалителен артрит.

Други възможни прояви на заболяването включват пареща болка или изтръпване по дорзалната (горната) повърхност на hallux valgus, което насочва към неврит (в резултат на заклещване на нерва) на медиалния кожен нерв, преминаващ по горната повърхност на стъпалото.

Честo при прегледа се установяват и придружаващи деформации, например деформация тип пръст-чукче – Hammer (втори пръст на крака се изкривява нагоре) или плоскостъпие — гъвкаво или ригидно (неподвижно) плоско стъпало.

Нестабилността на втория пръст на крака може да доведе до по-бърза прогресия на hallux valgus, като причината за това е, че вторият пръст не действа като подходяща странична опора.

За да се избере подходящо лечение, необходимо е подробно физикално изследване, с цел да се определи етиологията и вида на деформацията.

Консервативното лечение на бунионите включва подходящи обувки, различни ортези, почивка, лед и медикаменти. Могат да се приложат различни възглавнички, подложки, вложки и други ортотични средства и упражнения, които значително могат да облекчат симптомите и да подобрят подвижността на ходилото.

Нехирургичната терапия обаче е насочена към етиологичния фактор, но не е ефективна при хрущялните, костните и мекотъканните деформации.

Това е и причината повечето неоперативни терапии да са насочени към облекчаване на симптомите.

Трябва да се обмисли използването на обувки с по-широка предна част, тъй като широките обувки премахват натиска върху издатината.

Ортопедичните обувки Dr.Orthopedic за пациенти с hallux valgus са проектирани и изработени със специални стречинг/разтегливи/ кожи в областта на изпъкналото кокълче, което дава оптимално решение на проблема.